Вы здесьЦитаделата (fb2) Арчибалд Джоузеф Кронин перевод: Кръстан Дянков Владимир Аврамов Цитаделата [The Citadel bg] 1467K, 333 с. Добавлена: 01.06.2007 АннотацияС романа „Цитаделата“ ни свързва старо читателско приятелство. Вече няколко поколения тази книга продължава да ни вълнува с хуманната си проблематика, с ентусиазма си, с чистотата на чувствата и своя висш идеализъм. Написана в 1937 г., тя е на пръв поглед хроника за живота — паденията и триумфите — на доктор Андрю Менсън, неизвестния шотландски лекар, който още в началото на своята кариера попада в една от най-бедните области на Англия, миньорския Уелс, за да се издигне след това до блясъка на богатия Лондон, да преживее там най-страшното от всичките си разочарования и отново да се хвърли в борба, онази благородна битка на неговата професия, която винаги ще си остане върховен смисъл в живота на истинския лекар. Жизнената хроника на Менсън има обаче и обратна страна, има социален рикошет, който прави от романа нещо повече от обикновения, бих казал тривиален роман на 30-те години. Защото, както може би ще забележи всеки читател, авторът лесно би могъл да се поддаде на модната за времето тенденция и без особени затруднения да ни поднесе един чисто „забавен“, убиващ времето и наситен със „силни страсти“, лек и безсюжетен роман. Вместо това Арчибалд Кронин е предпочел да си послужи с формата на забавния роман, за да покаже зад нея един напречен разрез на английското общество в двайсетте години на века с всички негови недостатъци и конфликти. На този фон Андрю Менсън вече не може да играе незавидната роля на евтин герой, какъвто с леснина би могъл да бъде, а се превръща в обществен, граждански, символичен образ, изтъкан както от най-обикновени човешки чувства и мисли, така и от плътен социално-етичен материал. „Цитаделата“ в това отношение представлява една рядка симбиоза на „четивото за всички“ със сериозния критично-реалистичен жанр. Интригата Андрю—Кристин—Франсис, определяща в своеобразни приливи и отливи развоя на събитията в романа, е същевременно разстлана в няколко посоки, свързва други съдби, преминава в други планове и накрая напълно се стапя като основен стълб на повествованието, за да отстъпи на моралния патос, на социалното чувство за дълг и отговорност, точно и строго определено от принципната етика на главния герой. Изправен пред тежкия избор на млад, способен и надежден учен в условията на остарели схващания, граничещи в някои случаи едва ли не с позорно за 20-тия век средновековие, попаднал в безмилостния класов хаос на английското общество, което отхвърля нищия, но не приема и богатия, когато той е с по-либерални от неговите възгледи, Менсън става рупор на онези прогресивни научни разбирания, естествено лишени от по-дълбок социален смисъл, тъй характерни за бурните начални периоди в развитието на съвременната медицинска наука. Разбира се, той вниква в корените на много от социалните злини, срещу които се бори едва ли не с голи ръце (подпомогнат единствено от Кристин, Дени и Хоуп). Но този бунт си остава преди всичко бунтът на напредничавия интелектуалец, за когото по-важно е да освободи мисълта, нежели да намери изход от системата, сковаваща тази мисъл. Неведнъж Андрю Менсън говори за тази „система“, при всеки свой неуспех той с ярост се връща на еретичните за околната му среда идеи за нейното преустройство. Ние обаче не можем да се съмняваме, че както Менсън, тъй и Кронин виждат нещата все пак малко едностранно, разбират ги най-вече през призмата на своята медицинска практика (защото и двамата са лекари). Неволите и бедствията, които са постоянен спътник на миньорите от Уелс, на лондонските сиромаси или дребни буржоа, предизвикват у Менсън възмущение, искрено и страстно възмущение против фактите, против житейската истина, против онези, които търпят и гледат пасивно или с насмешка, против алчността на шепата, която експлоатира масата. Ала тук е и краят на този протест. Менсън (и Кронин) не могат да видят откъде тръгва основната неправда на тяхното общество, за което далеч не можем да ги виним. Менсън (и Кронин) са едни от първите, те са ентусиастите на новото, на свободомислието и това е достатъчно, за да ги приемем като добри наши приятели. Менсън не се поддава на интригите, на ласкателството, на „общественото“ признание от страна на богатите лондонски безделници и бездарници (и в крайна сметка мошеници) и избира по-трудния, но по-верен път — да се върне при хората, които страдат, които не ще имат с какво да заплатят на лекаря освен с топлото сърдечно чувство, при своята наука, пред която стоят още толкова неизвестни, която изисква още толкова много упорит труд. И това му стига. Животът му преминава в непрекъснато овладяване на крепости, на цитадели — това е животът, който независимо от върховете и низините си върви настъпателно нагоре, към следващата цитадела, до последния ред на романа, когато Андрю Менсън се възправя срещу скупчените като крепостни укрепления огнени облаци. С тази своя нестихваща и оптимистична възходяща линия романът на Кронин не е изгубил и до днес гражданските си и възпитателни достойнства. Кръстан Дянков Впечатления о книге:Прочитавшие эту книги читали: |
Вход на сайтПоиск по блогам и форумамUser menuПоследние комментарии
PipboyD RE:Подайте бедному копеечку на книжку с литреса... 11 часов
Саша из Киева RE:Неудавшийся священник 15 часов Саша из Киева RE:Хочу быть лётчиком 1 день Саша из Киева RE:Бессмертен подвиг ваш 2 дня sem14 RE:Искатель жемчуга 3 дня Larisa_F RE:Жизнь не отменяется 3 дня Larisa_F RE:Из озера взметнулись молнии 4 дня babajga RE:На краешке чуда 1 неделя sem14 RE:«Не забыть бы тогда, не простить бы и не потерять!»-2 ... 1 неделя Саша из Киева RE:Ведомственный притон 1 неделя Саша из Киева RE:Хождение во власть. После путча 2 недели kusheyev RE:Заливка 2 недели sibkron RE:"100 славянских романов", серия изд.-ва "Центр книги... 2 недели kusheyev RE:Багрепорт - 2 2 недели kusheyev RE:Доступ 2 недели kusheyev RE:Правила пользования библиотекой Либрусек 3 недели Саша из Киева RE:Секрет долголетия 3 недели serafim68 RE:Заязочка 3 недели Впечатления о книгах
Galina937 про Тилье: Фантомная память [La mémoire fantôme ru] (Полицейский детектив, Триллер)
19 04 Отличная книга. Понравилась
Bullfear про Пелевин: S.N.U.F.F. (Социальная фантастика, Современная проза)
18 04 На максимальном сучестве, сура внезапно повела себя как сука - бросила жирного, раскрутив его на деньги, и ушла к молодому и красивому. Итог немного предсказуем.
Старший про Владимир Симеонович Манчев
17 04 Высказывание о том,о чем автор не имеет ни малейшего представления,это идиотизм высшей степени.оценка"не читаемо".
ikravtso про Абрамчик: Скрытые улики (Детективы: прочее, Самиздат, сетевая литература)
16 04 Аннотация - огонь! Подходит примерно 100% всех имеющихся в природе детективов.
Wik@Tor про Ивахин: Оперативная деятельность и вопросы конспирации в работе спецслужб Т. 2 (Спецслужбы)
16 04 Когда ломают двери, разведчик или пускает себе пулю в лоб, или рассчитывает варианты. Из этой книги.
StrelaVV про Андрей Александрович Васильев (фантаст)
16 04 Автора боженька поцеловал при рождении - вот уж одарил талантом... Спасибо Андрею за доставленное удовольствие, прочитала всё и мечтаю о новых книгах.
Дей про Деньги не пахнут
16 04 Абсолютно беспринципный и безжалостный герой, идущий к цели по трупам. Все женщины хотят ГГ, но если бы автор описывал процесс, это хотя бы тянуло на эротику, а простые регулярные упоминания о том, как ГГ "занялся сексом, ………
Oleg68 про Мюссо: Сентрал-парк [Central Park ru] (Современная проза)
15 04 Книга хорошая. Необычный сюжет. Но, вот как-то не зацепила. Одна из многих. Оценка: хорошо
polyn про Ефимова: Никогда не играйте в смерть (Иронический детектив, Любовные детективы)
14 04 До сих пор мне очень нравились книги Ефимовой. Особенно интересен цикл "Миссия дилетант". И я никак не ожидала получить откровенную халтуру. Оценка: плохо
Barbud про Санфиров: Фармацевт [СИ] (Альтернативная история, Попаданцы, Самиздат, сетевая литература)
14 04 ...одноразовых шприцов у нас не имеется, рожей мы для них не вышли" - да в 66-м году при упоминании одноразовых шприцов советский доктор покрутил бы пальцем у виска и поинтересовался - что это, мол, такое за фантастика. За ………
Лысенко Владимир Андреевич про Ковтунов: Идеальный мир для Лекаря 15 [СИ] (Боевая фантастика, Юмор: прочее, Самиздат, сетевая литература)
14 04 Книги этой серии, переодические перечитываю, жду продолжения. Оценка: отлично! |