Аннотация

Габрово се слави като голям производител на чудесни платове. Все едно, те не могат да облекат оголялата ни планета… Габровската обувна индустрия може да стигне фантастични размери — все едно — тя няма да обуе света. Но габровските шеги са в състояние да разсмеят цялото човечество.

Радой Ралин, български писател

Да, това е народен хумор. И в това е неговото високо достойнство. Тези шеги веселят и академика, и дърводелеца. Рядко и велико качество.

Александър Раскин, съветски писател

Габровските шеги са от най-висше експортно качество. Те са способни да позабавляват и вразумят човека от всяка националност, който не е загубил своята чисто човешка способност да среща с добър смях добрата шега.

Леонид Ленч, съветски писател

Списание „Крокодил“ сега има 6 милиона абонати и поне 5 999 999 от тях много обичат да им се разказва нещо смешно за габровци…

Мануил Семьонов, гл. редактор на сп. „Крокодил“

Уникален хумор! И за добри и лоши времена.

Аркадий Райкин, народен артист на СССР

Ох, какво голямо съкровище е това!

Георги Калоянчев, български народен артист

Габровският хумор е самобитен, национален и затова — интернационален. Той намира своя адрес далеч зад границите на града, окръга, България.

Борис Егоров, съветски писател

Из едно съобщение:

През март 1968 г. името на българския град Габрово прескочи Ламанша и направи сензация във Великобритания. От печата, радиото и телевизията хората научиха, че на този свят има габровски вицове, които по нищо не отстъпват на шотландските. В Шотландия за габровци и за България се заговори така, както никога преди не се е говорило. Необикновеният интерес към габровския хумор подтикна излизащия в Глазгоу в. „Дейли рекорд“ да организира популярен конкурс за най-добрия шотландски виц от габровски тип… Хиляди шотландци взеха участие. Конкурсът завърши с тържествен гранд-финал в столицата на шотландския виц — Абърдийн, който „Дейли рекорд“ нарече „… вечер, когато Абърдийн се превиваше от смях“. А в. „Абърдийн ивнинг експрес“ многозначително обяви: „Общият хумор свързва Абърдийн с България“.

Впечатления о книге: