Вы здесьГеорги Райчев
Биография
Георги Михалев Райчев (или Михайлов Райчев) е български писател, роден на 7 декември 1882 година в с. Топрак хисар, сега Землен. Починал е на 18 февруари 1947 година в гр. София. 1 Биография Биография[редактиране] Не успява да завърши гимназиалното си образование, но си намира работа като писар в Стара Загора (1906-1907 г.), а по-късно - като деловодител в III мъжка гимназия в София (1908-1910 г.) и VI мъжка прогимназия в София (1910-1919 г.). Дългогодишен библиотекар в Министерството на финансите и Народното събрание, коректор, журналист, инспектор на читалищата при Министерството на народното просвещение. Първите му произведения датират от около 1907 г. и клонят стилово към символизма. През 1923-1924 г. е командирован в Мюнхен по същото време, когато там са другите двама основни представители на литературното направление диаболизъм в българската литература - Светослав Минков и Владимир Полянов, все още черпещи с пълни шепи от бурния следвоенен културен живот в Германия. И тримата са силно впечатлени от мистиката и експресивната сила на творби като Голем на Густав Майринк, от страховитите и загадъчни разкази на Едгар Алън По, от неувяхващото въздействие на Хофмановите приказки, от водовъртежа от страсти, обхванал света в зората на индустриализацията, множеството революционни технически и научни открития, желанието да се живее „на максимум“ след оцеляването от Първата световна война с масовите кръвопролития, бомбардировките от въздуха, химическите оръжия... Още преди това Георги Райчев е започнал да публикува. През 1918 г. излиза Любов в полето, през 1919 г. - Мъничък свят. Бележник на един разлюбен, през 1920 г. - Царица Неранза, а през 1923 г. - Греховна повест. От това време са също повестите Лина (1922 г.) и Грях (1923 г.). През 1923 г. излиза диаболичният сборник на Георги Райчев Разкази. Най-известни творби от по-късното му творчество са Песен на гората (1928 г.), Еленово царство - драматична легенда в стихове (1929 г.), Божи дарове (1930 г.). Също и Циндил-пиндил и Джаста-праста, Майстор Манаси и Марко и Мързеланко, които са поучителни, и хумористични. Още в Царица Неранза и Греховна повест в стила на Райчев се усеща ясно стремежът към модерност под влиянието на полския писател Станислав Пшибишевски и неговата поема De Profundis (от лат.: Из дълбините, в смисъл на ада), желанието да се изследват тъмните страни на психиката. Най-ясно и ярко този интерес проличава обаче в диаболичния му сборник от 1923 г. Разкази (Страх, Безумие, Съновидения, Лина, Грях, Карнавал, Незнайният). В българската литература Райчев е един от авторите, които успяват най-добре да облекат в художествена плът търсенето на ново познание за личността чрез разкриване на гранични психични състояния. Героите му са запомнящи се, убедително и оригинално замислени образи, обладани от терзания, страст, трескаво борещи се с нагона си. Райчев е един от първите ни писатели, пишещи така откровено и задълбочено, донякъде под влияние на Фройд, за промяната от патриархалното свенливо и селско възприемане на пола към модерното, нееднозначно, урбанистично и разпънато между ерос и танатос изживяване на всички сексуални фантазии, както от мъжете, така и от жените, и това докъде могат да отведат личността. Тези проблеми са залегнали и в повестите Лина и Грях. Интересното е, че самият Георги Райчев по-късно се дистанцира от тия свои творби и увлечения, макар че те остават най-ценният му принос в българската литература. Запазен е разказ на Георги Райчев, че когато е бил двумесечно бебе, едва не е умрял и е бил излекуван по чудо. Твърде болен от раждането си, скоро след това положението му още повече се влошило и бабата, която викали да го пази, обявила, че е безсилна. Челюстите на двумесечното бебе се схванали и не можело да суче, родителите били отчаяни. Бащата, дългогодишен кмет, кръчмар и дюкянджия, въпреки доброто си материално състояние не знаел към кого да се обърне. Тогава на вратата се похлопало и когато отворили, видели белобрад старец, сякаш излязъл от приказките. Поканили го, а той, като съзрял кърмачето, им казал да загреят вода и започнал да разтрива детето, после опипал внимателно челюстта му и я наместил. Малко по-късно бебето започнало да суче и температурата му спаднала. На сутринта старият човек си бил тръгнал и родителите на Георги Райчев не успели да научат дори името му. Статия за писателя в БГ-Фантастика Вижте също[редактиране] Творчество на Георги Райчев в Моята Библиотека Сортировать по: Показывать: Книги на прочих языках |
Вход на сайтПоиск по блогам и форумамUser menuПоследние комментарии
logusss RE:Прошу переформатировать, распознать, etc... 7 часов
нэнси RE:Подайте бедному копеечку на книжку с литреса... 1 день akorish RE:Регистрация 1 неделя Tramell RE:Серия "Очень прикольная книга", издательство Азбука-классика 1 неделя Larisa_F RE:Серия "Я познаю мир" издательства "АСТ, Астрель, Олимп",... 1 неделя konst1 RE:Ух, как я не люблю спамеров! 1 неделя tvv RE:DNS 1 месяц sem14 RE:«Не забыть бы тогда, не простить бы и не потерять!»-2 ... 1 месяц larin RE:Заблокирован 1 месяц konst1 RE:Серия «Интеллектуальный детектив» изд-ва АСТ 1 месяц Larisa_F RE:Серия книг «Судьбы книг» издательства «Книга» 1 месяц fixel RE:Пропал абонемент 1 месяц sem14 RE:Книжная серия "Жизнь в искусстве" издательство "Искусство"... 2 месяца sibkron RE:"100 славянских романов", серия изд.-ва "Центр книги... 2 месяца Larisa_F RE:Серия "Новые сказочные повести" издательство "Самовар" ... 3 месяца sem14 RE:Серия "Символы времени" издательства "Аграф" 3 месяца tvv RE:faq brainstorm =) 3 месяца Larisa_F RE:Серия "Что есть что" издательства "Слово"(чего не хватает) 3 месяца Впечатления о книгах
akorish про Роман Юрьевич Прокофьев
12 05 Стеллар оставил положительные чувства, хотя последняя книга была нудноватой лично для меня. Но это не отменяет, того, что время потрачено не зря.
akorish про Прокофьев: Архив Стеллара (Фантастика: прочее, Самиздат, сетевая литература)
12 05 Ну такое, как сноски почитать. Мне было уже не интересно. Оценка: неплохо
akorish про Прокофьев: Прометей [СИ] (Боевая фантастика, Героическая фантастика, Постапокалипсис, ЛитРПГ, Самиздат, сетевая литература)
12 05 Самопожертвование, и отвага, нудновато, но дочитано. Думаю, что эта книга была уже лишней, много затянутого. Сария стоящая, почитайте. Оценка: хорошо
akorish про Прокофьев: Сфирот [СИ] (Героическая фантастика, Фантастика: прочее, ЛитРПГ, Самиздат, сетевая литература)
12 05 Переносимся в космос, все еще интересно? Ну тако-то да, но уже нудновато.
akorish про Прокофьев: Эфемер [СИ] (Боевая фантастика, ЛитРПГ, Самиздат, сетевая литература)
12 05 Даат - как бы и нельзя договариваться, но и не договариваться нельзя ))) Что же за Дар? Сыр в мышеловке.
akorish про Прокофьев: Легат [СИ] (Боевая фантастика, ЛитРПГ, Самиздат, сетевая литература)
12 05 Оценка все еще Хорошо! Не так интересно как 1я и 2я, но еще интересно, новые союзники и новые враги. Читаем дальше. Оценка: хорошо
akorish про Прокофьев: Архонт [СИ] (Боевая фантастика, Киберпанк, Постапокалипсис, Технофэнтези, ЛитРПГ, Самиздат, сетевая литература)
12 05 Неожиданно интересно, новый уровень и новый замут. Читаем дальше.
akorish про Прокофьев: Мятежник [СИ] (Боевая фантастика, Киберпанк, Постапокалипсис, Технофэнтези, ЛитРПГ, Самиздат, сетевая литература)
12 05 Мысль такая, идет прокачка персонажа, уже не так захватывает, как предыдущие, но читается на интересе.
akorish про Прокофьев: Заклинатель [СИ] (Боевая фантастика, Киберпанк, Постапокалипсис, Технофэнтези, ЛитРПГ, Самиздат, сетевая литература)
12 05 3я книга сдает позиции по отношению к предыдущим, но читать не надоедает. Оценка: хорошо
akorish про Прокофьев: Трибут [СИ] (Боевая фантастика, Героическая фантастика, Постапокалипсис, Технофэнтези, ЛитРПГ, Самиздат, сетевая литература)
12 05 Вторая книга не подкачала, легкое чтиво на сон грядущий. Хоть немного и не дотянула до первой, но читать стоит. Оценка: отлично!
akorish про Прокофьев: Инкарнатор [СИ] (ЛитРПГ, Самиздат, сетевая литература)
12 05 Первая книга залетела на ура! Прочитал как новый жанр, как игра в тексте. Ждал последующие книги. Однозначно рекомендую. Оценка: отлично!
akorish про Джордж Оруэлл
12 05 1984 лучший перевод - это Леонид Бершидский. Сильная книга в отличном современном переводе. Почему так легко читается по сравнению с другими переводчиками? Да по тому, что современно адаптировано. Очень рекомендую именно в его переводе. |